Тъга навява старият паваж.
Блъска се по стъпките ми в мрака.
Като прогонен от двореца паж -

Когато забравя
да си навия алармата,
заспивам някак по-леко.

Думи, които не съм.
Вечер, която не искам.
Чакам другата в мен

всички
мисли
отпреди

омразата понякога по-близка е до свобода,
отколкото е любовта, уви.
но се разбива на сълзи,

Безвъзвратно, неделимо, безчовечно, уязвимо
се повтарят днес и вчера
в друго утре, в друга ера.

Сънувам празни пространства,
пълни със хора, които ги няма.
Тебе те няма. Има обувки и шал.

Този свят е голям
и се къса.
Като кърпичка малка,

Вместо карамфил, който ще изхвърля,
и нямаше да тичам обратно да го взема,
за да го затворя в книга

Моментите, в които бях щастлива,
броят се на едната ми ръка -
всичките, в които теб те има.

Красиви са светлините на колите,
които се приближават.
Те улавят мухи и мъгла под дъжда.

Стъпките им в мен отмерват пулса на забраната.
Искам да изпия всички клетки на представата.
Ще разпъна смисъла на думите,

Вълк
си гони опашката
иска да разкъса

Противостоящи мисли го заляха като ударна вълна от цунами, разбито в гърдите му. Той бе отдавна допуснал в себе си смъртта, но не бе предвидил желанието за живот, събудено от едно ново чувство. Неприятно му беше да мрази целия свят, но о...

Лишен съм от думи
по твой ли закон?
Превивам гнева на любов