Не е това, което трябва.
А друго е и просто няма мисъл.
Западащите образци на ада
пред погледа ти губят своя смисъл.
Различно е желаното отново.
И стъпките към него са далечни.
Зловещо тракат пръсти безконечни
по твоето чело или тетрадка.
Не образ - мисъл! няма нито капка.
Намираш се в шаблонно преоткриване,
изгубваш се в вселенското й "не".
И просто на присъдата отлагане
е всеки следващ опит за "добре".
На гарата, по пътя, в влака...
отдавна вече няма никого.
И само твоят мозък нямо трака
пред бъдното откритие на нищото.