И всеки ден завършва в ужас,

и пак заричане за друго утре.

Но утре пак е днес,

а днес е вчера.

И аз съм себе си по навик,

а този навик ме убива.

Но празни думи си редим.

И в тях не друго,

само болката ще си родим.

Все същата.

И всяка вечер ще скърбим

...по нея.