Ако знаеха... Ако можеха да говорят...
И душата ми в кратера щяха да стоплят.
От сърцето ми въглени щяха да ритат
по ятото щъркели, които отлитат.

И с очите ми в пулса им щяха да спорят.
Без един сто въпроса да проговорят.
А единият проси, а единият скита,
след ятото щъркели, което отлита.