Отново съм черна в бели одежди.
Връщам вяра, отпращам надежди.
Разкъсват ме сутрин, аз превързвам си раните.
Червени са вечер душите на дамите.
По навик да дишам, по навик се пазя.
Себе си скришом вшивам в омраза.
Отмора не идва, кървящи са дните ни.
Слънцето сутрин изгаря очите ни.
И сенки от грешки с образ на сврака,
ранени, оголени причакват те в мрака.