Беше тихо и шумно, беше светло и тъмно, беше друго и същото, беше и щеше да бъде навярно... Беше ти. И не-ти. Бяхте много и малко. В главата ми спомен и сън се преплитаха. Бяхте малко и много, не-ти и ти, други и същите, навън и в къщите. Шумно се движехте, тихо придвижвахте в моите мисли безмислието. Не исках и исках да бягам. Останахте. Тихо и шумно, светло и тъмно, много и малко, ти и не-ти, беше и щеше да бъдеш. Не-теб очаквах и теб не получих отново. Аз и не-аз се засякохме. И светът ни започна отново.