Докато плача клепачите са ръцете на болката
и стискат очите ми
ако отворя ги ще влезе черното от грима на света -толкова
осъдителен
ако отворя ги ще видя дали на червено пресичам
зорите
или са червени от плакане докато тичам те
с потекла от залез засъхнала кръв залепили очите ми
ако отворя ги ще прочета всички книги и ще спра да се моля на хората
с писък загубен в тълпите
да редят по гърба ми тез книги а той като рана в небето да счупи простора
и литне
ако отворя очите си ще видя какво със пръст съм написала
по праха на орлите си
дали върху тях или върху онзи прозорец към нищото пак съм си преписала
развалините
ако отворя очите си ще видя дали се гримирам правилно и лицето си истинско
върху своето вплитам
и дали всяка вечер аз гледам си старите снимки в стената надолу с главата прелистени
и пак не отварям очите си
ако отворя очите си ще бъда ли аз на хората зрител
или на душите им
и дали пак ще стигна до магазина за питанки
ако отворя очите си...
...ще спра да ги виждам че сочат ме хората, че ги стискам вървейки,
залитам
и във хората блъскам се, те ме гледат боейки се
че тъй са студени на пипане
                                                      душите им...
ако отворя очите си ще спра да се спъвам във техните рани
които така те почитат си
а от хората пътя ми все с тези рани постлан е  
пак някой дърпа постелката,пак към пълзене политам
но вървя пак, клепачите стискам и се впиват в очите ми те като длани в молитва, и няма
да погледна през тях, а без тях през кръвта си ще скитам
защото клепачите знаят,че теб ще те няма тук
ако отворя очите си.