ще чакам
и ще играя други
по-различни
по-не-мен
докато вие се изгубите
и ме забравите съвсем

тогава ще намеря себе си
единствена, различна, по-добра
ще се усмихна и ще бъда истинска
и ще поема пътя към дома
и някой ще е с мен
различен, истински, по-мой
и ме обича
както птичка тича по небето след порой

валеше много - цяла зима
години, как се изваля,
но спря. и пак е зима,
и пак има земя, вода,
капчук, трева...
усмивки в жълтите листа
развързани обувки
сини погледи... деца
ята от чувства и илюзии от думи
самота.

ще дойде друг ден,
по-различен, по-студен
по-истински и по-обичан
окрилен... от срещи и раздели
илюзии за по-добри мечти
и по-ужасни вечери,
сбогувания на братя и сестри
и на изгубени в друг свят
и друго време, мисли...
или хора, превърнали се в мисли
без спомени, без минало, измислени.
ще ги изхвърля като листи,
които винаги остават празни, бели...
чисти?! никакви.
и ще забравя.
и ще си почина.
и ще ви има някъде, не в мен.
аз ще играя себе си тогава,
и никой няма да познае,
защото никой не можа да знае
в предишния
във следващия ден
или накрая.
:)