Спомен на глътки, горчиви и дълги
допир със устни към прашен момент
викащи удари, къси дихания
грозни отрязъци в празен сегмент

Мислещи атоми, трайно разяждащи
спиращи мислите хълцащи стонове
пружиниращи, неувяхващи, мамещи
обещания от незабравили спомена

Тръгващ назад скърцащ часовник
връщащ нощта и последните срещи
в обвивка решетъчна на катакомбите
има звънче и ти праща известие

Тръпнещи улици под съдрани подметки
счупени токчета тракат по пръстите
на пешеходци, поставящи точките
и обичащи вечно само тебе до втръсване

Тъпи мечтания, мръсни ухания
примесени с преспи от жарки желания
и урагани от обещания лесни
разказани в песните на някой обесник

Мисли за връщане, липса на сняг
думи за свършване и тръгване пак
удар на черен уплашен камшик
сън под звездите и яростен вик

Празен тефтер, неработещ роял
някой отново до теб е стоял
цялата нощ, и е свирил без ноти
тъжни акорди за забрави-животи

Тъжни лъжи със усмивки фалшиви
вярващи още, че били са и живи
търсещи помощ с напразни усилия
на любов натоварваща, криеща, взираща

всички очи във въжето на Хадес
всички мечти в неживяната младост
всички сълзи по отминал живот
станал на спомен нахален, жесток.

Тръпнещи глътки, къси и трудни
допир в чело на оловен войник
търсещи удара, скрити ридания
празни мечтания, грозен ритник.