Далече от тебе, далече.
И сякаш умряла съм вече.
Не вдишвам, а губя в секунда
усмивка и песен. И чудно.
Премахвам морето, гората, звездите.
Прощавам на дните. Прощават ли дните?
Комета ми пречи да се откажа.
Затварям очи и наум ще й кажа.
Проказа сърцето на стъпки разгражда,
животът по-стръмно напред,
като сажда... И подклажда зарите.
Духът ти зарит е, духът ти разрит е.
Далече от тебе, далече.
И сякаш умряла съм вече.
Не вдишвам, а губя в секунда.
Безпътна, презряна, отвъдна.

Тъй светло е на заминаване.
Не е песен, а е прощаване.

Много ми хареса!
Поздрави!:)