Пространството е угнетено.
Пространството е прекадено.
Умът е грешник на Луната.
Нощта е ласка в тишината.
Животът със смъртта играе.
Дъждът по вятъра гадае.
Душата вие като куче.
Комар кръвта й бавно смуче.
А восъкът те запечатва.
В очи ни лъч не се прокрадва.
Истерия на неми маски.
Вакхалия на стръвни ласки.
Шегите падат на колене.
С езиците им раздвоени
отново болката ругае.
Прегръща те и шут това е.
И звънко чашите общуват,
и празни с мрака другаруват.
Коварни мислите се взират
и всяка обич в теб презират.
В такава нощ такава тайна
изглежда блудна и безкрайна.
А участта й е безгрешна -
умира утре. Следва прежна.
Луната кърваво наднича.
Огрява маса и кокиче.
Щурец и славей се надпяват.
И роза кървава възпяват.
А ти се раждаш сред листата
на бук и кестен в тишината.
И се прощаваш със сърните,
и се завъртат бясно дните.